Интерактивна платформа

проект с наименование Политика на партньорство в подкрепа на ученето през целия живот, иновациите и промяната

Модул 1: Определяне на обхвата, идентифициране на партньори, изграждане и планиране на партньорство

1.    Необходимостта от изграждане и поддържане на партньорства

1.1.    Дефиниране на партньорствата

Партньорството може да се дефинира като реален алтернативен подход за решаване на проблеми на обществено-икономическото развитие, основани на съвместна работа и съгласуване на интересите. Успешно функциониращите и устойчиви партньорства се градят на принципи като равноправие, прозрачност и взаимно доверие.

В рамките на едно партньорство, партньорите се стремят да постигнат нещо, които не биха могли да направят поотделно, чрез обединяване на умения и други ресурси. С оглед на това, те се нуждаят от споделена визия и цели, както и метод за съвместна работа, чрез които да реализират тази амбиция. Това може да включва дългосрочна формална структура или краткосрочно споразумение.[1] Тези определения подчертават общите характеристики на работата в партньорство и начина за постигане на определена цел, която не може да се реализира без подкрепа, като това е основната причина партньорите да направят избора да участват в партньорска инициатива и да поемат ангажимент за сътрудничество.

 

1.2.    Същност и характеристики на партньорствата

Създаването на партньорство е дълъг и труден процес, изискващ от партньорите да споделят ресурси и активи (вкл. парични средства, знания, време и усилия). Партньорите сe ангажират с това, т.к. осъзнават, че: а) чрез партньорска работа може да се постигнат по-големи ползи; или б) защото проблемите може да са прекалено сложни за самостоятелно разрешаване.[2] При инициативи, насочени към подобряване на пригодността за заетост на определени категории лица, вкл. наети и самостоятелно заети, в съответствие с изискванията на пазара на труда, могат да се постигнат реални ползи, особено за групи, които са изправени пред сериозни икономически и/или социални предизвикателства и са застрашени от социално изключване. Така, партньорствата притежават потенциала да адресират следните предизвикателства, свързани с ученето през целия живот:

  • намаляване на структурните проблеми в заетостта, свързани с несъответствие между търсени и предлагани умения на пазара на труда;
  • повишаване на качеството на заетостта, условията на труд и равните възможности за заетите лица;
  • подкрепа на социалното включване и борбата с бедността за групите, застрашени от социална изолация;
  • изграждане на капацитет в заинтересованите страни за устойчиво сътрудничество и подкрепа на ученето през целия живот.

В този смисъл, партньорствата, които са ориентирани по-конкретно към подобряване достъпа на заети лица към инициативи, свързани с учене през целия живот, трябва да гарантират наличие на достатъчна критична маса от ресурси за подпомагане на определена стратегия, включително достатъчен административен и финансов капацитет за управление на ресурси и осигуряване на успешно изпълнение на дейностите. Тези фактори определят характера на партньорството и същността на неговото функциониране и, в този смисъл, тук говорим за отношения, които:

  • обединяват лица от публичния и/или частния и/или гражданския сектор на принципа на равнопоставеността;
  • гарантират съвместната работа по определяне и преследване постигането на общи цели;
  • са дългосрочни, т.е. простират се отвъд рамките на единичен проект или краткосрочно сътрудничество;
  • включват споделяне на рискове и ползи между всички партньори;
  • приемат, че съвместната работа, надграждането и взаимното допълване на положителните страни и активи прави партньорите по-силни.

В сферата на ученето през целия живот има нужда от обединяване на целия потенциал на заинтересованите страни, с цел справяне с общи проблеми, възможности и предизвикателства. Партньорство, създадено с цел решаване на проблемите, свързани с достъпа до учене през целия живот на заетите лица, включва споделяне на собственост, развиване на споделено чувство за принадлежност и търсене на обща позиция, чрез която да се намерят решения, свързани с всички заети лица и техните нужди, чрез интегрирани действия. В такава ситуация, партньорството може:

  • да натрупва ресурси, опит и умения, за да ги използва по-ефективно и да разработва подходящи решения на идентифицираните проблеми;
  • да ангажира широката общественост при вземане на решения и при планиране на развитието, чрез което се увеличава гражданското участие в управлението, както и капацитета за действие на заинтересованите страни;
  • да предостави механизъм за идентифициране и справяне с потенциалните синергии и конфликти между групите с различни интереси.

Организациите, представени в партньорството, са важни, но също толкова важни са и отделните лица, представляващи тези организации в рамките на партньорството. Участието на ръководни служители или представители допринася в голяма степен за успеха на партньорството, като му придава по-голяма тежест в управлението на партньорската дейност и улеснява по-бързото вземане на решения от страна на партньора. Привличането на лица, отчитащи ограниченията на собствените си организации и осъзнаващи, че проблемите на адресираните от партньорството целеви групи не могат да се решат без участието на други партньори и сектори, също може да спомогне за преодоляването на идентифицираните проблеми.

Изтъкването на възможността за оказване на влияние от партньорите върху важни решения в рамките на партньорството (като избора на проекти и инициативи) е също важно за насърчаване на тяхното активно участие – особено за тези с по-малък опит при съвместната работа в партньорство.

 

1.3.    Състав на партньорствата

Партньорствата са динамични организации, променящи се и развиващи се с течение на времето. Първоначално, те не са изцяло формирани и имат различен път на развитие. Възможно е да се идентифицират различни видове партньорства, като една възможна класификация е на базата на типа организация, която ръководи партньорството:

  • Частният сектор или представители на специфичен сектор на дейност (например, хранително-вкусова промишленост) – тези партньорства често възникват, когато интересите на частния сектор се обединяват, за да реагират на специфичен проблем, предизвикателство или възможност. Въпреки че притежават предимства при мобилизиране на частни инвестиции и талант, има опасност те да са с тясна насоченост, което би могло да ограничи дейностите им до подобряване на конкурентоспособността в собствения им сектор. Поради това, те може да не обърнат достатъчно внимание на възможностите за диверсификация и отваряне към по-широк кръг интереси от обществено-икономическо значение.
  • Публичният сектор – обичаен в райони, в които партньорствата и териториалното развитие са нови понятия, както и в страни с относително слабо гражданско общество (например, държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа). Първоначалното иницииране на дейности и обезпечаване на ресурси от публичния сектор може да бъде жизненоважно за създаването на нови партньорства. Такива партньорства са склонни да акцентират върху осигуряване на ресурси, физически инвестиции и инфраструктура. Те могат да играят важна роля в укрепването на общинското и междуобщинското управление, но може да останат зависими или ръководени от интересите на доминиращия публичен сектор и поради тази причина, съществува вероятност да не успеят да се превърнат в независими или самоиздържащи се структури.
  • Гражданското общество – съществува тенденция тези партньорства да възникват, инициирани от организации на гражданското общество, загрижени за подобряването на състоянието на дадена целева група или регион, неговата икономика, околната среда и/или качеството на живот. Те се срещат по-често в райони, в които гражданското участие е силно или където има опит за работа в партньорство. Финансирането също може да бъде силен мотивиращ фактор. Тук акцентът се поставя върху инвестиции в обучение, култура, както и върху местните работни места, околната среда и обектите за обществено ползване. Тези партньорства могат да окажат положително влияние върху пазара на труда, социалната и екологичната устойчивост и могат да се превърнат във високоефективни и самостоятелни структури. Основните ограничения пред тяхната устойчивост са свързани с икономическата им жизнеспособност.

Предимствата и недостатъците на различните комбинации от партньори карат някои държави да защитават „принципа на едната трета“ , при който съществува равен баланс на публично, частно и гражданско представителство. Въпреки това, не съществува общовалидна формула за идеалния състав на партньорствата – необходимо е да се открие комбинацията от партньори, която ще осигури ентусиазъм, умения и ресурси, които максимално съответстват на нуждите на дадената целева група.

 

1.4.    Жизненият цикъл на партньорствата

Цикълът на партньорството може да бъде полезен инструмент, който да спомогне за разбирането и управлението на съвместната работа. Начините и средствата за справяне с вътрешните проблеми на партньорството (като конфликти, липса на мотивация на партньорите и др.) следва да се адаптират към конкретния етап на развитие на дадено партньорство. Този цикъл включва четири етапа (виж Фигура 1 по-долу):

Фигура 1. Етапи на изграждане на партньорството

Дефиниран по този начин, партньорският цикъл се отнася за всички типове партньорства, независимо дали са създадени спонтанно по инициатива на партньорите или в отговор на възможност за финансиране от съответна грантова програма. Всеки един от горните етапи е важен за осигуряването на дългосрочна устойчивост на партньорството. Възможно е да се наложи участниците в партньорства за подкрепа на ученето през целия живот да ускорят или оптимизират етапите на формиране на партньорството, за да спазят крайния срок на евентуална финансираща програма.

В някои случаи е необходимо да се работи паралелно по няколко направления:

  • планиране (напр. разработване на стратегия);
  • управление (напр. разработване на управленската структура на партньорството);
  • ресурсно обезпечаване (напр. осигуряване на съфинансиране).

 

1.5.    Функции на партньорствата

Съществуват значителни разлики между партньорствата в зависимост от националния контекст, както и от специфичните нужди на целевите групи. Въпреки това, повечето партньорства притежават следните основни функции:

  • изпълнение;
  • финансово управление и администриране;
  • вземане на стратегически решения.

Функцията „изпълнение“ обикновено е свързана с идентифициране и анализ на нуждите на целевите групи, както и с реализацията на инициативи, свързани с адресирането на тези нужди. Важен елемент тук е предоставянето на информация на потенциалните ползватели на подкрепата и заинтересованите страни на всеки етап от реализацията на съответната инициатива.

Административната и финансовата функция могат да се поемат от една и съща организация, заела се с изпълнението, но е важно да се има предвид, че тези два типа функции са различни. Лицето, носещо отговорност за административните и финансови въпроси, обикновено ще се занимава с:

  • идентифициране на подходящи възможности за финансиране на планирани инициативи за подкрепа;
  • финансово управление, мониторинг на резултатите и отчетност;
  • административна подкрепа за органите, отговорни за вземането на решения.

При всички случаи е важно да се гарантира разграничаването на административните и финансовите функции от вземането на стратегически решения. Тази функция на партньорството зависи от неговия официален статут (свободна асоциация на партньори или отделно юридическо лице) и законодателната рамка на страната, като в някои държави се изисква определено ниво на представителство. Обикновено се прилагат следните принципи:

  • основните стратегически решения (например значителни промени, избор на партньор, отговарящ за финансовото управление, назначаване на ключови служители, приемане или изменение на вътрешни правила за вземане на решения за партньорството) се вземат от органа, представляващ всички партньори;
  • решенията за избор на финансираща програма / грантова схема и стартиране на процедура по кандидатстване за отпускане на финансова помощ обикновено се възлагат на избран орган (комитет, борд и т.н.), който е част от партньорството. Този орган носи отговорност за изготвянето и подаването на проектно предложение. Ето защо, неговите решения трябва да бъдат общи, базирани на консенсус в групата. Трябва да се обръща внимание и на осигуряването на прозрачност на всички решения (например публикуване на протоколи от заседанията на комитета).

Освен официалните функции, по-малко формализираните елементи на партньорството играят важна роля за мотивирането и насърчаването на партньорите и обединяването им. Работните групи могат да бъдат важен инструмент за привличане на други заинтересовани страни към работата на партньорството. Присъствието на външен консултант често е необходимо за стимулиране на развитието на партньорството, особено на ранен етап, докато активните и силни работни групи са един от признаците за зрялост на партньорството.

 

2.    Модул 1: Определяне на обхвата, идентифициране на партньори, изграждане и планиране на партньорство

2.1.    Основни стъпки при определяне на обхвата и изграждане на партньорствата

Етап I: Определяне на обхвата и изграждане на партньорствата, включва основните стъпки, представени на Фигура 2 по-долу:

Фигура 2. Стъпки при определяне на обхвата и изграждане на партньорствата

 

Отделните стъпки в рамките на Етап I притежават следните особености:

1)      Определяне на обхвата: осъзнаване на предизвикателствата, събиране на информация, провеждане на консултации със заинтересованите страни и с потенциални доставчици на външни ресурси, изграждане на концепция за партньорството.

2)      Идентифициране: набелязване на потенциалните партньори и, ако е уместно, обезпечаване на тяхното участие; мотивиране на потенциалните партньори и насърчаване на съвместната им работа.

3)      Изграждане: партньорите установяват своите работни взаимоотношения чрез постигане на съгласие по целите и основните принципи, които ще се подкрепят от тяхното партньорство.

4)      Планиране: партньорите планират програма от дейности и започват да очертават една или повече съгласувани проектни инициативи.

В хода на Етап I понякога между партньорите се появява несъгласие и напрежение (или дори конкуренция), за които може да е необходимо умело лидерство или насочване, преди партньорите да се приспособят към работата в екип и към процеса за вземане на решения от групата. Впоследствие, отношенията обикновено се нормализират и се усилва усещането за общи цели.

 

2.2.    Определяне на обхвата и планиране на партньорствата

При определяне обхвата на партньорството, обект на преглед и анализ са настоящите и бъдещите политики / стратегии / програми в съответното направление, напр. достъпа до и участието на определени категории лица в учене през целия живот, което допринася за изграждането на ефективно партньорство и яснотата на целите. На този етап от процеса, бъдещото партньорство ще спечели, ако тази информация се събере, систематизира и анализира. Това може да стане по два начина:

1) Проучване на политики и програми в сферата на ученето през целия живот чрез използване на вторични данни. В резултат на това може да се идентифицират пропуските в политиките и нуждите от подкрепа. Съществуват редица доклади, проучвания и анализи в това направление, изготвяни от изследователски екипи, специализирани институти, държавни агенции и др. Тази информация обикновено е на разположение на регионално, национално и европейско ниво. Откриването и интерпретирането на статистически данни е важно и за разработване на ефективен план за действие на партньорството.

2) Консултации, вкл. на местно и/или регионално и/или национално равнище с широк кръг заинтересовани страни, в това число експерти от правителствени агенции, неправителствени организации, академични институции, изследователски центрове и др.

С оглед на гореказаното, процесът на планиране на партньорствата е свързан с организиране на срещи с представители на заинтересованите страни, събиране на мнения на експертите и обобщаване на информацията. Тук от значение са категории като:

  • Общи нужди – какви са нуждите от подкрепа на целевите групи.
  • Визия – какво желае да постигне партньорството, цели, структура и правила на функциониране на партньорството.
  • Мисия – как и по какъв начин партньорството планира да постигне целите си.
  • Работна програма – планиране на дейности и очертаване на проектни инициативи.
  • Ценностни системи – споделят ли заинтересованите страни общи ценности.
  • Включване – какви участници следва да бъдат привлечени като партньори.
  • Единомислие, общ език, култура.

 

2.3.    Идентифициране на партньори и изграждане на партньорства

За постигането на реален ефект върху състоянието на дадена целева група, е важно да се обезпечи участието в партньорството на всички ключови заинтересовани страни. Потенциалните партньори трябва да имат реален интерес да допринесат за осигуряването на подкрепа на определена, най често уязвима група лица, да подкрепят работата на партньорството, да имат желание за предоставяне на своите ресурси и репутация и да помагат за популяризирането и насърчаването на други заинтересовани страни да се присъединят към процеса на сътрудничество.

Изграждането на партньорство обикновено се инициира от основна група от заинтересовани или мотивирани хора, желаещи да се ангажират със съвместна дейност. Съществена задача в първоначалния етап е идентифицирането на подходящите за пряко участие в партньорството заинтересовани страни, което включва анализ на всички лица, организации и институции, които са оказвали или могат да окажат значително влияние (положително или отрицателно) върху състоянието на целевата група. Впоследствие, ако бъдат счетени за подходящи, тези заинтересовани страни могат да бъдат поканени за участие в работата на партньорството. От значение тук е да се даде отговор на следните въпроси:

  • Как може да се увеличи подкрепата на заинтересованите страни за дадена политика или програма?
  • Представени ли са на организираните консултативни срещи всички потенциални заинтересовани страни?
  • Имат ли някои от потенциалните заинтересовани страни предишен опит от съвместна работа?
  • Съществуват ли непреодолими различия между заинтересованите страни?
  • Как възприемат заинтересованите страни партньорството?
  • Има ли бариери пред определянето на обща визия?

Полезен инструмент за идентифицирането на подходящи партньори е представен в Таблица 1 по-долу, с помощта на която се определят основните характеристики на всяка заинтересована страна (силни и слаби страни), нейната мотивация и очаквания относно евентуалното участие в партньорството, както и потенциалния ? принос и ползите, които може да извлече от участието си в партньорството. Такъв анализ обикновено се извършва по основни видове заинтересовани страни, което позволява да се вземат под внимание онези от тях, които принадлежат съответно към частния, публичния и гражданския сектор.

 

Таблица 1. Идентифициране на подходящи партньори

Заинтересовани страни

Силни и слаби страни

Мотивация и очаквания

Принос и ползи

Частен сектор:

  • Заинтересована страна 1

 

 

 

Публичен сектор:

  • Заинтересована страна 2

 

 

 

Граждански сектор:

  • Заинтересована страна 3

 

 

 

 

Целта на този анализ на заинтересованите страни е да се опишат съществуващите организации, институции и групи, действащи в сферата на подкрепа на дадена целева група. Подходът за привличане на партньори ще зависи от нуждите и профила на целевата група. Той може да варира от направления с недостатъчна инициатива, в които малък брой силно мотивирани участници трябва да дадат бърз старт на дейности за подкрепа, до направления с активна конкурентна среда, в които редица опитни участници може да се конкурират за сходни области на отговорност.

По отношение процеса на формиране на едно партньорство, следва да се отбележи, че никое партньорство не се ражда изцяло изградено. Процесът, при който партньорите взаимно идентифицират и приемат своите силни и слаби страни, изграждат доверие и създават структури за съвместна работа, отнема време и изисква много срещи и дискусии. Партньори, които първоначално изразяват голям ентусиазъм, може да отпаднат от партньорството, докато други, първоначално колебаещи се, впоследствие може да се включат и често се превръщат в най-силните поддръжници на партньорството. Така, определянето на ангажимента на всеки партньор преди избора на управителни органи или изготвяне на правила и процедури за вземане на решения е важна стъпка.

Изграждането на партньорство трябва да се третира като динамичен процес, който се разгръща чрез взаимодействието на участниците. Това е процес, който винаги се развива и е много вероятно ролята на партньорите да се променя с течение на времето.



[1] FARNET, Управление на ефективни партньорства: https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/cms/farnet/files/documents/BG_GUIDE_4_4-16.pdf

[2] FARNET, Изграждане на местни партньорства: https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/cms/farnet/files/documents/BG_Farnet_GUIDE_01_11-18.pdf

финансиран от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд